ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
J. KOKOTT
представено на 19 декември 2018 година ( 1 )
Дело C‑202/18
Ilmārs Rimšēvičs
срещу
Република Латвия
и
Дело C‑238/18
Европейска централна банка
срещу
Република Латвия
„Иск, предявен на основание неизпълнение на задължения по член 14.2, втора алинея от Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка — Решение на национален орган да отстрани от длъжност управителя на националната централна банка“
Съдържание
I. Въведение
II. Правна уредба
А. Правото на Съюза
1. Договор за функционирането на Европейския съюз
2. Устав на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка
Б. Латвийското право
1. Наказателно-процесуален кодекс
2. Закон за Банката на Латвия
3. Закон за Службата за предотвратяване и борба с корупцията
III. Обстоятелства по спора
IV. Производства пред Съда и искания на страните
V. Преценка
А. По обхвата на способа за защита, предвиден в член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ
1. По естеството на способа за защита
а) Текст и генезис
б) Систематично и телеологично тълкуване
2. Относно ответника по иска
3. Междинно заключение
Б. По компетентността на Съда да се произнася по мерки за принуда, наложени на г‑н Rimšēvičs от KNAB
1. По компетентността на Съда
2. По мерките, наложени на г‑н Rimšēvičs като освобождаване от длъжност по смисъла на член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ
В. По същество
1. По нарушението на член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ
а) Предварителни бележки
б) По понятията за изисквания, които са необходими за изпълнението на задълженията на управител на централна банка, и за сериозно нарушение
в) По доказателствата, необходими, за да се установи, че условията за освобождаване от длъжност на управител са изпълнени
1) Решение по същество, постановено от независим съд
2) Достатъчни доказателства, които да позволят на Съда да се увери в извършването на деянията
г) Междинно заключение
2. По твърдяното нарушение на Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз
3. По твърдяното нарушение на латвийското право
Г. Междинно заключение
VI. Съдебни разноски
VII. Заключение
I. Въведение
1.
При какви условия държавите — членки на Европейския съюз, могат да отстранят от длъжност управителите на техните централни банки?
2.
Това е въпросът, който се поставя по настоящите дела по отношение на г‑н Ilmārs Rimšēvičs, управител на Latvijas Banka (Банка на Латвия), който е отстранен от длъжност с решение на Korupcijas novēršanas un apkarošanas birojs (Служба за предотвратяване и борба с корупцията, Латвия) (наричана по-нататък „KNAB“) поради съмнения за търговия с влияние в полза на латвийската банка Trasta Komercbanka ( 2 ).
3.
Съдът е сезиран за първи път по този въпрос на основание на компетентността да се произнася по спорове относно решения за освобождаване от длъжност на управителите на централните банки на държавите членки, която му е предоставена съгласно член 14.2 от Протокол № 4 към Договора за функционирането на ЕС за Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка ( 3 ) (наричан по-нататък „Уставът на ЕСЦБ и на ЕЦБ“).
4.
Тази компетентност се основава по-специално на факта, че макар да се назначават и освобождават от длъжност от държавите членки, управителите на централните банки на държавите членки, чиято парична единица е еврото, са и членове на орган на институция на Съюза, а именно Управителния съвет на Европейската централна банка (наричан по-нататък „Управителният съвет“). Той е главният орган за вземане на решения на ЕЦБ и на Евросистемата ( 4 ) и освен това има важна роля в пруденциалния надзор над кредитните институции в Съюза ( 5 ).
5.
Поради това независимостта на управителите на националните централни банки, както и тази на ЕЦБ, се ползва с особена закрила по-специално тъй като тя е съществено условие за ценовата стабилност, основна цел на икономическата и паричната политика на Съюза ( 6 ), чиято значимост е подчертана чрез посочването ѝ в член 3 от Договора за ЕС ( 7 ).
II. Правна уредба
А. Правото на Съюза
1. Договор за функционирането на Европейския съюз
6.
Членове 129—131 ДФЕС гласят:
„Член 129
1. ЕСЦБ се управлява от органите за вземане на решения на Европейската централна банка, които са Управителен съвет и Изпълнителен съвет.
2. Уставът на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, наричан по-нататък „Устав[ът] на ЕСЦБ и на ЕЦБ“, се съдържа в протокол, приложен към Договорите.
[…]
Член 130
При упражняване на правомощията и изпълнението на задачите и задълженията, възложени им в съответствие с Договорите и Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ, нито Европейската централна банка, нито национална централна банка, нито някой от членовете на техните органи за вземане на решения имат право да искат или да приемат указания от институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, от правителство на държава членка или от някой друг орган. Институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, както и правителствата на държавите членки се задължават да спазват този принцип и да не се стремят да оказват влияние върху членовете на органите за вземане на решения на Европейската централна банка или на националните централни банки при изпълнение на техните задачи.
Член 131
Всяка държава членка гарантира, че нейното национално законодателство, включително уставът на централната ѝ банка, е в съответствие с разпоредбите на Договорите и с Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ“.
7.
Членове 282 ДФЕС и 283 ДФЕС гласят следното:
„Член 282
1. Европейската централна банка и националните централни банки образуват Европейската система на централните банки (ЕСЦБ). Европейската централна банка и националните централни банки на държавите членки, чиято парична единица е еврото и които съставляват Евросистемата, провеждат паричната политика на Съюза.
[…]
Член 283
1. Управителният съвет на Европейската централна банка се състои от членовете на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка и от управителите на националните централни банки на държавите членки, чиято парична единица е еврото.
[…]“.
2. Устав на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка
8.
Член 14 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ е озаглавен „Национални централни банки“ и предвижда:
„14.1. В съответствие с член 131 от Договора за функционирането на Европейския съюз, всяка държава членка осигурява съответствието на нейното национално законодателство, включително и устройствения закон на нейната национална централна банка, с Договорите и с настоящия устав.
14.2. Устройствените закони на национални централни банки, в частност следва да предвиждат, че мандатът на управителя на националната централна банка е не по-кратък от 5 години.
Управителят може да бъде освобождаван от длъжност само ако той повече не отговаря на изискванията, които са необходими за изпълнението на неговите задължения или ако е виновен за извършено сериозно нарушение. Решението по този въпрос може да бъде отнесено до Съда от засегнатия управител или от Управителния съвет, на основание нарушение на Договорите или на правна норма за тяхното прилагане. Такива дела се завеждат в срок до два месеца от публикуването на решението или от неговото съобщаване на ищеца, или при липса на такова, от деня, в който последният е узнал за него, в зависимост от конкретния случай.
14.3. Националните централни банки са неразделна част от ЕСЦБ и действат в съответствие с насоките и указанията на ЕЦБ. Управителният съвет предприема необходимите мерки, за да гарантира съобразяването с насоките и указанията на ЕЦБ и изисква предоставяне на всякаква необходима информация.
[…]“.
Б. Латвийското право
1. Наказателно-процесуален кодекс
9.
Член 249, параграф 1 от Kriminālprocesa likums (Наказателно-процесуален кодекс на Латвия) гласи:
„(1) Ако при налагането на мярката за принуда предметът на основанието ѝ е отпаднал или основанието ѝ се е променило, ако условията за налагането ѝ, ако поведението на лицето са се променили или са установени други обстоятелства, които са определили избора на мярката за принуда, компетентният орган в производството взема решение за изменение или за оттегляне на посочената мярка“.
10.
Член 262, параграф 1, точки 2 и 3 и параграфи 2—5 от Наказателно-процесуалния кодекс гласи:
„(1) По време на предварителното производство жалба срещу решението, взето от компетентния орган в производството, може да бъде подадена срещу:
[…]
2)
забраната за упражняване на определена професионална дейност;
3)
забраната за напускане на територията на страната;
[…]
(2) Жалба срещу решението по параграф 1 на настоящия член може да бъде подадена само ако лицето, по отношение на което е наложена мярката на принуда, е в състояние да докаже, че спрямо него не може да се изпълнят условията на тази мярка. Жалбата може да бъде подадена до съдията, на когото е възложен контролът за спазването на правата на човека, от самото лице, от неговия защитник или от неговия представител в седемдневен срок, считано от получаването на препис от решението, с което се налага мярката за принуда.
(3) Съдията, на когото е възложен контролът за спазването на правата на човека, разглежда жалбата в закрито заседание в срок от три работни дни. Ако е необходимо съдията изисква материалите по преписката и разяснения от лицето, на което е възложено разследването, или от подалото жалбата лице.
(4) Съдията, на когото е възложен контролът за спазването на правата на човека, може, като приеме решение, да отхвърли жалбата или да разпореди на лицето, на което е възложено разследването, да измени наложената мярка за принуда или някои от разпоредбите ѝ в срок от три работни дни или да определи размера на гаранцията.
(5) Препис от решението, прието от съдията, на когото е възложен контролът за спазването на правата на човека, се изпраща на лицето, на когото е възложено разследването, на лицето, на което е наложена разглежданата мярка за принуда, и на лицето, подало жалбата. Това решение не подлежи на обжалване“.
11.
Член 375, параграф 1 от Наказателно-процесуалния кодекс гласи:
„(1) В хода на наказателното производство материалите по делото представляват следствена тайна и на служителите, на които е възложено провеждането на наказателното производство, както и на лицата, на които те показват въпросните материали, в съответствие с предвиденото в настоящия закон производство, е разрешено да се запознаят с тях“.
2. Закон за Банката на Латвия
12.
Член 22 от Likums par Latvijas Banku (Закон за Банката на Латвия) гласи:
„Управителят на Банката на Латвия се назначава от Парламента, по предложение на поне десет негови членове.
Заместник-управителят и членовете на Съвета на Банката на Латвия се назначават от Парламента, по предложение на управителя на Банката на Латвия.
Мандатът на управителя, на заместник-управителя и на членовете на Съвета на Банката на Латвия е 6 години. Ако член на Съвета прекрати изпълнението на задълженията си преди изтичане на неговия мандат, се назначава нов член на Съвета на Банката на Латвия с мандат от 6 години.
Парламентът може да освободи от длъжност управителя, заместник-управителя и членовете на Съвета на Банката на Латвия преди изтичането на мандата, предвиден в трета алинея на настоящия член, само в следните случаи:
1.
оставка;
2.
сериозно нарушение по смисъла на член 14.2 [от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ];
3.
други основания за освобождаване от длъжност, предвидени в член 14.2 [от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ].
В случая, посочен в точка 2 от четвърта алинея на настоящия член, Парламентът може да реши да освободи от длъжност управителя, заместник-управителя и членовете на Съвета на Банката на Латвия след влизане в сила на осъдителната присъда.
Управителят на Банката на Латвия може да предяви жалба срещу решението на Парламента да го освободи от длъжност по реда на производството, предвидено в член 14.2 [от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ]. Заместник-управителят или член на Съвета на Банката на Латвия могат да отнесат решението на Парламента за освобождаването им от длъжност до юрисдикцията, предвидена в Административно-процесуалния кодекс“.
3. Закон за Службата за предотвратяване и борба с корупцията
13.
Съгласно член 2, параграфи 1 и 2 от Korupcijas novēršanas un apkarošanas biroja likums (Закон за Службата за предотвратяване и борба с корупцията):
„(1) Службата е централен административен орган, който упражнява функциите за предотвратяване и борба с корупцията, предвидени от настоящия закон […]
(2) Службата се контролира от Министерския съвет. Министерският съвет осъществява институционален контрол чрез министър-председателя. Контролът обхваща правомощието на министър-председателя да контролира законосъобразността на административните решения, приемани от началника на Службата, и да отменя незаконосъобразните решения, както и, при констатиране на незаконно бездействие, да разпореди вземането на решение. Контролното правомощие на Министерския съвет не се отнася до решенията, взети от Службата при упражняване на функциите, посочени в членове 7, 8, 9 и 91 от настоящия закон“.
14.
Член 8, параграф 1, точка 2 от Закона за Службата за предотвратяване и борба с корупцията гласи:
„(1) Във връзка с борбата с корупцията Службата упражнява следните функции:
[…]
2)
провежда разследвания и извършва оперативни дейности с цел разкриване на предвидени в Наказателния кодекс престъпления, извършени по служба в публичните институции, ако тези престъпления са свързани с корупция“.
III. Обстоятелства по спора
15.
На 31 октомври 2013 г. с решение на Парламента г‑н Ilmārs Rimšēvičs е назначен отново на длъжността управител на Банката на Латвия за нов 6-годишен мандат, считано от 21 декември 2013 г. до 21 декември 2019 г.
16.
След образуването на 15 февруари 2018 г. на предварително производство, водено от KNAB, на 17 февруари 2018 г. г‑н Rimšēvičs е задържан, тъй като е заподозрян в извършването на престъпление пасивен и активен подкуп в качеството му на управител на Банката на Латвия.
17.
На 19 февруари 2018 г. г‑н Rimšēvičs е освободен срещу внасянето на гаранция. Същият ден заместник-началникът на отдела за разследвания на KNAB приема решение за привличане на г‑н Rimšēvičs като заподозрян, в което подробно са описани деянията, в които е обвинен, и са изброени наличните доказателства, както и решение, с което са му наложени няколко мерки за принуда, по-специално, освен внасянето на гаранцията, забрана да упражнява определени официални дейности, по-конкретно функциите на управител на Банката на Латвия, забрана да се доближава до определени лица и забрана за напускане на страната без предварително разрешение. Уточнява се, че тези мерки за принуда трябва да останат в сила по време на предварителното разследване и докато бъдат изменени или отменени.
18.
На 27 февруари 2018 г. съдията, на когото е възложен контролът за спазването на правата на човека, към Rīgas rajona tiesa (Районен съд, Рига, Латвия) отхвърля подадена от г‑н Rimšēvičs жалба срещу две от мерките за принуда, наложени от KNAB, а именно забраната за упражняване на определени официални дейности и забраната за напускане на страната без разрешение.
19.
На 1 юни 2018 г. заместник-началникът на отдела за разследвания на KNAB приема ново решение за привличането на г‑н Rimšēvičs като заподозрян, допълнено с нови факти.
20.
На 28 юни 2018 г. прокурорът от Службата на Главния прокурор на Република Латвия взема решение за привличане на г‑н Rimšēvičs към наказателна отговорност (повдигане на обвинение за извършено престъпление).
21.
На 20 юли 2018 г. заместник-председателят на Съда разпорежда Република Латвия да вземе необходимите мерки за спиране на действието на мерките за принуда, приети по отношение на г‑н Rimšēvičs, до постановяване на съдебен акт, с който се слага край на производството по дело C‑238/18, доколкото тези мерки го възпрепятстват да посочи свой заместник като член на Управителния съвет на ЕЦБ ( 8 ).
22.
На 25 юли 2018 г. прокурорът от Службата на Главния прокурор на Република Латвия приема решение за изменение на условията на мерките за принуда, приети по отношение на г‑н Rimšēvičs. На 1 август 2018 г. г‑н Rimšēvičs подава жалба, с която оспорва изменените мерки за принуда. На 22 август 2018 г. съдията, на когото е възложен контролът за спазването на правата на човека, към Rīgas pilsētas Vidzemes priekšpilsētas tiesa (Първоинстанционен съд на район Vidzeme, град Рига, Латвия) частично уважава жалбата на г‑н Rimšēvičs. На 28 август 2018 г. прокурорът от Службата на Главния прокурор на Република Латвия приема решение, с което приетите по отношение на г‑н Rimšēvičs мерки за принуда отново са изменени.
IV. Производства пред Съда и искания на страните
23.
На 16 март 2018 г. г‑н Rimšēvičs подава в секретариата на Съда исковата молба по дело C‑202/18.
24.
Г‑н Rimšēvičs иска от Съда:
1)
да установи, че ищецът незаконосъобразно е освободен от длъжността управител на Latvijas Banka (Банка на Латвия) с решението за налагането на мерки за принуда, прието от името на Република Латвия от Службата за предотвратяване и борба с корупцията на 19 февруари 2018 г.;
2)
да установи незаконосъобразността на мярката за принуда, наложена му с решението, прието от Службата за предотвратяване и борба с корупцията на 19 февруари 2018 г. от името на Република Латвия („забрана за извършване на определена професионална дейност“, с която на ищеца се забранява да изпълнява задълженията и да упражнява правомощията на управител на Latvijas Banka (Банката на Латвия);
3)
да установи, че ограниченията да изпълнява задълженията и да осъществява правомощията на член на Управителния съвет на Европейската централна банка, произтичащи от решението за налагането на мярка за принуда, прието от името на Република Латвия от Службата за предотвратяване и борба с корупцията на 19 февруари 2018 г., са приложени незаконно по отношение на ищеца.
25.
В писмената си защита по дело C‑202/18 Република Латвия иска от Съда да отхвърли изцяло иска на г‑н Rimšēvičs.
26.
С акт, подаден в секретариата на Съда на 3 април 2018 г., ЕЦБ предявява иск по дело C‑238/18.
27.
ЕЦБ иска от Съда:
1)
да разпореди на Република Латвия съгласно член 24, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз и член 62 от Процедурния правилник на Съда да предостави цялата относима информация във връзка с разследванията, провеждани понастоящем от KNAB по отношение на управителя на Банката на Латвия, и
2)
да установи на основание на член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ, че Република Латвия е нарушила втора алинея от тази разпоредба, тъй като:
–
титулярят на поста управител на Банката на Латвия е освободен от длъжност при липсата на осъдително решение, постановено по същество от независим съд, и
–
не съществува никакво извънредно обстоятелство, което може да обоснове освобождаването от длъжност на заинтересованото лице в конкретния случай, ако представените от Република Латвия фактически обстоятелства го потвърдят,
3)
да осъди Република Латвия да заплати съдебните разноски.
28.
Освен това с отделни актове, подадени в секретариата на Съда в същия ден, в който е подаден и искът, ЕЦБ отправя искане Съдът да разгледа дело C‑238/18 по реда на бързото производство в приложение на член 53, параграф 4 и член 133 от Процедурния правилник и подава молба за постановяване на временни мерки съгласно член 279 ДФЕС и член 160 от Процедурния правилник, заведена под номер C‑238/18 R.
29.
В писмената си защита по дело C‑238/18 Република Латвия иска от Съда да отхвърли изцяло иска на ЕЦБ.
30.
С определения от 12 юни 2018 г., Rimšēvičs/Латвия ( 9 ) и ЕЦБ/Латвия ( 10 ), председателят на Съда решава да разгледа дела C‑202/18 и C‑238/18 по реда на бързото производство съгласно член 133 от Процедурния правилник.
31.
С определение за допускане на обезпечение от 20 юли 2018 г., ЕЦБ/Латвия ( 11 ), заместник-председателят на Съда разпорежда на Република Латвия да вземе необходимите мерки за спиране на прилагането на мерките за принуда, приети на 19 февруари 2018 г. от KNAB по отношение на г‑н Rimšēvičs, до постановяване на съдебния акт, който слага край на производството по дело C‑238/18, доколкото тези мерки го възпрепятстват да посочи свой заместник в качеството му на член на Управителния съвет на ЕЦБ. Молбата за постановяване на временни мерки е отхвърлена в останалата ѝ част и Съдът не се произнася по съдебните разноски.
32.
На 25 септември 2018 г. е проведено общо съдебно заседание по дела C‑202/18 и C‑238/18.
33.
По време на общото съдебно заседание Съдът изисква от Република Латвия да му предостави в осемдневен срок всички необходими документи за обосноваване на мерките за принуда, наложени на г‑н Rimšēvičs, както и решението за привличането му към наказателна отговорност.
34.
На 2 октомври 2018 г. Република Латвия представя решението за привличане към наказателна отговорност на г‑н Rimšēvičs от 28 юни 2018 г., както и 43 други документа. Тези документи са изпратени на г‑н Rimšēvičs и на ЕЦБ, които представят становищата си на 19 октомври 2018 г.
V. Преценка
35.
Настоящите дела са първите, които са образувани на основание член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ. Поради това е уместно да бъдат разгледани някои аспекти относно обхвата на исковете, предявени съгласно тази разпоредба (A), преди да се премине към преценка на допустимостта (Б), а след това по същество (В) на исковете, предявени в случая от г‑н Rimšēvičs и от ЕЦБ.
А. По обхвата на способа за защита, предвиден в член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ
1. По естеството на способа за защита
36.
Способът за защита, предвиден в член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ, е sui generis в системата на способите за защита пред съда на Съюза, тъй като той дава възможност на управителя на национална централна банка и на ЕЦБ ( 12 ) да отнесат акт, приет от национален орган, направо до Съда, за да осъществи своя контрол.
37.
Всъщност националните централни банки наистина осъществяват основна функция в ЕСЦБ и при прилагането на паричната политика на Съюза. Подобно на другите органи на държавите членки, на които е възложено прилагането на правото на Съюза, те остават обаче подчинени на националната сфера, що се отнася до състава им и до правилата им за функциониране. Следователно в рамката, установена от член 131 ДФЕС и член 14 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ, постановяването и прилагането на правилата, уреждащи встъпването в длъжност и освобождаването от длъжност на управителите на централните банки на държавите членки, е от компетентността на държавите членки.
38.
Трябва ли тогава способът за защита по член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ да се разглежда като жалба за отмяна, въпреки че в системата на способите за защита на Договора за функционирането на ЕС жалбата за отмяна по принцип е предвидена само за оспорването на актовете на органите на Съюза ( 13 )? Или, подобно на иска за установяване на неизпълнение на задължения, той трябва да се счита за иск за установяване, че държава членка е нарушила задълженията си, въпреки че по принцип правомощие да сезират съда на Съюза за такова нарушение имат Европейската комисия и другите държави членки ( 14 )?
39.
Освен теоретичното значение на отговора на въпроса за естеството на настоящите искове не са за пренебрегване и практическите последици от него: Ако Съдът отмени решението на KNAB, с което на г‑н Rimšēvičs се налагат спорните мерки за принуда, той би могъл да поеме отново изпълнението на задълженията си след постановяване на решението на Съда. Ако Съдът обаче само установи несъвместимостта на разглежданите мерки с Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ, Република Латвия ще трябва да вземе необходимите мерки, за да осигури прилагането на решението на Съда във вътрешния си правен ред.
40.
Както се установява от начина, по който са формулирани техните искания, и както г‑н Rimšēvičs и ЕЦБ потвърждават в съдебното заседание, целта им е да бъде постановено установително решение на Съда, с което се констатира, че като е наложила спорните мерки за принуда на г‑н Rimšēvičs, Република Латвия е нарушила член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ. В резултат на това установително решение на Съда латвийските органи ще бъдат длъжни да вземат необходимите мерки, за да го изпълнят на национално равнище.
41.
За да се определи естеството на способа за защита, въведен с член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ, както и задачата на сезирания съгласно тази разпоредба Съд, следва да се вземат предвид не само нейното съдържание, но и общата структура и контекста на правната уредба, от която тя е част, нейните цели ( 15 ), както и нейният генезис ( 16 ).
а) Текст и генезис
42.
Най-напред, текстът на член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ не уточнява естеството на способа за защита, предвиден за целите на контрола на Съда върху решението за освобождаване от длъжност на управител на централна банка.
43.
Наистина в някои текстове на различни езици, по-специално на френски език, член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ предвижда иск „срещу“ решението за освобождаване от длъжност на управител, точно както член 263, четвърта алинея ДФЕС предвижда иск „срещу решенията […]“ ( 17 ). Освен това в повечето от текстовете на различните езици на член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ основанието за сезиране на Съда, според което способът за защита може да бъде упражнен „на основание нарушение на Договорите или на правна норма за тяхното прилагане“, както и последното изречение относно срока на практика са идентични на текста, подобен на член 263, втора и шеста алинея ДФЕС.
44.
Предвид генезиса на член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ обаче не изглежда тези терминологични аспекти да показват целенасочен избор на законодателя да квалифицира способа за защита, предвиден в тази разпоредба, като жалба за отмяна.
45.
Така, от една страна, Уставът на ЕСЦБ и на ЕЦБ, който е трябвало да бъде включен в Договора от Маастрихт, е изготвен от председателите на националните централни банки само на английски език ( 18 ).
46.
Представените в този контекст предложения обаче са съдържали само формулировка като тази в настоящия текст на английски език, според която решение, с което управител се освобождава от длъжност, „may be referred to the Court of Justice“ ( 19 ). Това се отнася и за Предложението на Председателството на междуправителствената конференция относно Икономическия и паричен съюз от 30 октомври 1991 г. ( 20 ).
47.
Следователно обстоятелството, че в няколко текста на различни езици на член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ се споменава иск „срещу“ решението за освобождаване от длъжност, се дължи на случайности при превода. Ето защо то не може да разкрие решение на законодателя да замисли предвидения в тази разпоредба способ за защита като иск за отмяна. Този анализ се подкрепя от липсата, в много от текстовете на различни езици на член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ, на формулировка, напомняща тази на член 263, четвърта алинея ДФЕС ( 21 ).
48.
От друга страна, текстът на член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ, включен в Договора от Маастрихт, приет по време на Конференцията на Европейския съвет в Маастрихт в периода 9 — 11 декември 1991 г. и подписан след това през февруари 1992 г., съдържа по-нататък вметнатото изречение, че искът може да бъде предявен „на основание нарушение на Договорите и на правна норма за тяхното прилагане“, както и последното изречение относно срока за предявяване на иска.
49.
Действително изглежда, че дори в текста на английски език тези два елемента са „заети“ от предшественика на член 263, втора и шеста алинея ДФЕС. В коментарите, приложени към различните текстове, и в описанията на свързаните с тях обсъждания ( 22 ) няма никаква следа от разисквания относно естеството на предвидения способ за защита срещу решението за освобождаване от длъжност на управител на централна банка.
50.
Следователно няма никаква индиция, въз основа на която да може да се заключи, че включването в последния момент ( 23 ) на посочените в предходните точки два елемента показва концептуален избор на законодателя в полза на жалбата за отмяна, заимстван от иска, предвиден в член 263 ДФЕС. Възможно е въвеждането на срок да е свързано по-скоро със съображения за бързина и правна сигурност в случай на оспорване на освобождаването от длъжност на управител на централна банка.
51.
Това тълкуване се подкрепя от факта, че в член 14 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ липсва разпоредба, равнозначна на разпоредбата на член 264 ДФЕС, която определя задачата на съда във връзка с предвидения в член 263 ДФЕС иск, като посочва, че ако искът е обоснован, съдът обявява атакувания акт за недействителен.
б) Систематично и телеологично тълкуване
52.
Доколкото текстът и генезисът на член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ не позволяват на Съда да си изясни естеството на предвидения в тази разпоредба способ за защита, следва да се разгледат общата структура и контекстът на правната уредба, от която тя е част, както и нейните цели.
53.
Като се има предвид обаче установената в Договорите структура на способите за защита, логично е способът за защита по член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ да се разглежда не като жалба за отмяна, а като установителен иск, подобен на иска за установяване на неизпълнение на задължения.
54.
Така системата на правните способи за защита пред съда на Съюза обхваща две безспорно взаимосвързани, но все пак съвсем отделни сфери. Първата е тази на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, чиито актове подлежат на контрол за законосъобразност от съда на Съюза и по отношение на тях този съд може да упражни правомощието си за отмяна. След упражняване на това правомощие за отмяна правният ред на сферата на актовете на Съюза се оказва пряко изменен: отмененият акт незабавно престава да поражда последици. Фактът, че съгласно член 266 ДФЕС изпълнението на съдебно решение може да включва други мерки, които институцията, издала отменения акт, е длъжна да предприеме, изобщо не отменя тази последица, породена от жалбата за отмяна.
55.
За разлика от това във втората сфера, тази на държавите членки и на техните органи и институции, съдът на Съюза не се намесва пряко в националния правен ред, а само установява несъвместимостта на правен акт или правно положение от националното право с правото на Съюза и задълженията, които съответната държава членка има съгласно Договорите. Тази разлика в характера на намесата на съда е отражение на системната разлика между сферата на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и сферата на държавите членки: докато съдът на Съюза участва непосредствено в първата и действа в нея като институция на Съюза, той остава външен орган спрямо втората, която за всяка държава членка е собствена система, в която националните органи, включително юрисдикциите, се задължават да приложат неговите решения. Поради това в сферата на държавите членки те могат да изменят националния правен ред, като се съобразят с последиците от решенията на Съда относно съществуването в правния мир на съответните актове на националното право.
56.
Впрочем именно в съответствие с разделянето на тези две сфери Съдът е сезиран на основание член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ да се произнесе относно решението на държава членка за освобождаване от длъжност на управител на централна банка, а не с иск от тази държава членка, въз основа на който самият Съд да осъществи това освобождаване от длъжност. За разлика от предвиденото за членовете на институциите на Съюза ( 24 ) Съдът всъщност не е компетентен да се произнася непосредствено относно освобождаването от длъжност на управителите на националните централни банки, тъй като те могат да се назначават и освобождават от длъжност единствено от националните органи ( 25 ).
57.
Ето защо логично е също, че член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ предвижда като основание за предявяване на иска само нарушението на Договорите или на правна норма за тяхното прилагане, а не както член 263, втора алинея ДФЕС, и некомпетентност, съществено процесуално нарушение или още злоупотреба с власт. Всъщност последните три основания не са от значение за контрола на Съда по отношение на решението за освобождаване от длъжност на управител на централна банка. Що се отнася до процесуалната му законосъобразност и до компетентността на автора му, това решение попада в сферата на държавите членки, тоест на нормите на националното право и на контрола на националните юрисдикции. Контролът на Съда се отнася само до това дали поставените в член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ условия за освобождаването от длъжност на управител са изпълнени ( 26 ).
58.
Ето защо упражняването на правомощие за отмяна от страна на съда на Съюза във връзка със способа за защита, предвиден в член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ, би било равнозначно на смесване на сферата на Съюза и сферата на държавите членки.
59.
Наистина, да се предостави на Съда правомощието да отмени решение, с което управител неоснователно е освободен от длъжност, би било много ефективно средство с оглед защитата на целта на член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ, а именно запазването на независимостта на управителите на националните централни банки.
60.
Отмяната на акт, приет от национален орган, обаче би представлявала не само необичайна, но и изключително сериозна намеса в областта на компетентността и процесуалната автономия на държавите членки. С оглед конституционната значимост на принципите на субсидиарност и на предоставената компетентност, прогласени в членове 4 ДЕС и 5 ДЕС, възможността за такава намеса обаче би трябвало да бъде изрично предвидена в Договорите.
61.
Освен това фактът, че съдът на Съюза трябва да постанови само установително решение, а не решение за отмяна, не отнема нищо от правната сила на неговата намеса: държавите членки, както институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, са длъжни да се съобразяват с неговите решения.
62.
Поради това, ако във връзка със способа за защита, предвиден в член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ, Съдът установи недопустимостта на решение за освобождаване от длъжност на управител, без да го отмени, държавите членки са задължени в не по-малка степен незабавно да предприемат действия за изпълнение на решението на Съда. В противен случай Комисията би могла да задейства процедурата, предвидена в членове 258—260 ДФЕС, която е средството, установено от Договорите, за да бъдат принудени държавите членки да изпълнят задълженията си.
2. Относно ответника по иска
63.
Да се разглежда способът за защита, предвиден в член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ като установителен иск, създаден по подобие на иска за установяване на неизпълнение на задължения, е логично и с оглед прилагането му на практика.
64.
Така в член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ не се уточнява кой е ответникът по предвидения в този текст иск.
65.
При това положение използването на иска за установяване на неизпълнение на задължения като пример позволява да се приеме, че искът относно решението за освобождаване от длъжност на управителя на национална централна банка трябва да бъде насочен срещу съответната държава членка като едно цяло, която носи отговорност за действията на всички свои органи и администрации. Следователно държавата членка трябва да защитава решението за освобождаване от длъжност на управителя на своята централна банка, както и да осигури изпълнението на последващото решение на Съда във вътрешноправните си отношения.
66.
От друга страна, трудно е да си представим, че пред Съда няма да бъде призована държавата членка като едно цяло, а нейният орган, отговорен за приемането на спорната мярка — какъвто би могъл да е случаят при иск, създаден по примера на жалбата за отмяна. Задача на Съда ли трябва да бъде да установи на национално равнище кой е автор на решение, с което управител се освобождава от длъжност, и дори да прецени дали национален орган разполага съгласно националното право със собствена правосубектност, отделна от тази на държавата членка, която да му позволява да бъде призован пред съда? И какво би се случило, ако решението за освобождаване от длъжност на управител на централна банка не е било взето от администрация, а от Парламента на съответната държава членка или от национална юрисдикция? Тези разсъждения са показателни за практическата неприложимост на прякото привличане в производството пред Съда на национален орган за целите на отмяната на един от актовете му.
67.
От това следва, че г‑н Rimšēvičs и ЕЦБ са имали основание да предявят иска си срещу Република Латвия.
3. Междинно заключение
68.
От изложеното по-горе следва, че настоящите искове трябва да се разглеждат като искове, чиято цел е Съдът да установи, че като е приела по отношение на г‑н Rimšēvičs мерки за принуда, които го възпрепятстват да изпълнява задълженията си на управител на Банката на Латвия, Република Латвия не е изпълнила задълженията си съгласно член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ.
Б. По компетентността на Съда да се произнася по мерки за принуда, наложени на г‑н Rimšēvičs от KNAB
1. По компетентността на Съда
69.
Тъй като в член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ е посочен „Съдът“, предвиденият в тази разпоредба иск е от компетентността на Съда, а не на Общия съд, в рамките на Съда на Европейския съюз.
70.
Всъщност, съгласно член 19 ДЕС изразите „Съд“ и „Общ съд“ обозначават двете юрисдикции, от които се състои институцията „Съд на Европейския съюз“. Уставът на ЕСЦБ и на ЕЦБ е в съответствие с тази терминология, тъй като за производствата на ЕЦБ пред юрисдикциите на Съюза, различни от производството, предвидено в член 14.2 от посочения Устав или за други специални производства, членове 35 и 36 посочват „Съда на Европейския съюз“. Следователно за общите съдебни производства на ЕЦБ пред юрисдикциите на Съюза се прилагат обичайните правила за разпределяне на правомощията.
71.
От друга страна, предоставената на Съда компетентност да се произнася по специалния иск, предвиден в член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ, е обоснована с оглед на конституционната значимост на независимостта на управителите на централните банки ( 27 ) и на политическия аспект на въпросите, свързани с освобождаването им от длъжност. На последно място, необходимостта от бързо решаване на спор относно решението за освобождаване от длъжност на управител, за да се гарантира доброто функциониране на ЕСЦБ и на ЕЦБ, е довод против въвеждането на двуинстанционно производство за иска, предявен във връзка с това решение.
2. По мерките, наложени на г‑н Rimšēvičs като освобождаване от длъжност по смисъла на член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ
72.
Република Латвия отбелязва, че Съдът не е компетентен на основание на член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ да се произнесе по мерките за принуда, наложени на г‑н Rimšēvičs от KNAB, тъй като те не представлявали освобождаване от длъжност по смисъла на тази разпоредба. Единствената цел на тези мерки била да позволят доброто протичане на разследването и те имали само временен характер и ограничен срок на прилагане. Така съгласно член 249, параграф 1 от латвийския Наказателно-процесуален кодекс ( 28 ) те могат да бъдат променяни или оттегляни във всеки момент и съгласно член 389, параграф 1, точка 4 от същия кодекс срокът им не можел да надвишава 22 месеца. За разлика от това понятието за освобождаване от длъжност по смисъла на член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ предполагало прекъсване на правната и институционалната връзка между съответния служител и съответната институция. Що се отнася до г‑н Rimšēvičs, такова прекъсване обаче можело да се осъществи само от латвийския Парламент съгласно член 22 от Закона за Банката на Латвия ( 29 ).
73.
Напротив, ЕЦБ и г‑н Rimšēvičs твърдят, че наложените му от KNAB мерки за принуда действително го възпрепятстват да изпълнява задълженията си на управител на Банката на Латвия и на член на Управителния съвет на ЕЦБ. Ето защо, за да се придаде полезно действие на член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ, чиято цел е да запази независимостта на управителите на националните централни банки от всякакъв натиск от страна на държавите членки, следва да се приеме, че спорните мерки могат да подлежат на контрол от Съда на основание на посочената разпоредба.
74.
Последните изложени доводи са убедителни.
75.
Така, без в случая да е необходимо Съдът да дава изчерпателно определение на понятието „освобождаване от длъжност“ по смисъла на член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ, достатъчно е да се отбележи, че тази разпоредба би била лишена от полезното си действие, ако мерки като наложените на г‑н Rimšēvičs от KNAB с решението от 19 февруари 2018 г. не попадат в приложното ѝ поле.
76.
Както вече беше посочено, целта на член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ е да се запази независимостта на управителите на националните централни банки и на Управителния съвет на ЕЦБ, главен орган за вземане на решения на тази банка, като абсолютно необходимо условие за ценовата стабилност, основна цел на икономическата и паричната политика на Съюза и на ЕСЦБ ( 30 ). За да бъде ефективна защитата на независимостта на управителите на националните централни банки обаче, е необходимо Съдът да може да осъществява контрол върху обосноваността на национална мярка, ако независимо от формалната ѝ класификация в националното право пряката последица от нея е да възпрепятства управител да изпълнява задълженията си. От друга страна, в съответствие с изложеното по-горе във връзка с основанията за предявяване на иска, предвиден в член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ ( 31 ), Съдът не следва да проверява дали мярка, която се отразява върху изпълнението на задълженията на управител на национална централна банка, формално съответства на освобождаване от длъжност според националното право или дали производствата, предвидени за тази цел в същото право, са били спазени ( 32 ).
77.
Без да се налага непременно да бъде изчерпателно определено, понятието „освобождаване от длъжност“ по смисъла на член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ е в не по-малка степен самостоятелно понятие в правото
